Флора

Растителният свят в България е много разнообразен. На територията на страната има приблизително 3700 вида висши растения и над 6500 вида низши растения и гъби. 

В България живеят много ендемити, които не могат да се срещнат на друго място по света - известни са над 170 вида и близо 100 подвида такива растения, като: тракийски дъб, родопски крем, блестящо, родопско и урумово лале, българско вятърче, текирска мишорка, старопланинска иглика и много други.

Установени са над 180 балкански ендемита. Наличието на много ендемитни растения се обяснява с географското положение на България, климатичните особености и геоложката история на Балканския полуостров, който е бил по-слабо заледен през ледниковия период, в сравнение с други части на Европа. Много растения не са могли да оцелеят никъде другаде освен на Балканите.

Списъкът със защитените видове растения, включени в Червената книга на България е голям – 567 на брой. Някои по-известни от тях са: еделвайс, силивряк, пролетно котенце, планински божур, венерина обувка, дяволски орех, пясъчна лилия и други. Освен националните и природни паркове, са обособени множество резервати и защитени местности с цел опазването на редките и застрашените растителни видове.

Много лечебни растения растат в България. Известни със свойствата си още от дълбока древност, билките добиват все по-голяма популярност. Някои от по-разпространените видове са: лайка, мента, мащерка, жълт кантарион, бъз, смрадлика, липа, шипка, лопен.

Климатът и достатъчното количество валежи създават благоприятни условия за развитието на много гъби. Известни са около 4900 вида гъби, растящи в България. Те играят важна роля във всички екосистеми. От ядливите гъби широко разпространени са: сърнела, пачи крак, манатарка, масловка, челядинка, печурка, рижинка, булка, пърхутка, но се срещат и редица силно отровни видове, като: зелена, бяла и червена мухоморка, дяволска гъба, бясна гъба, тигрова гъба и други.

Приблизително една трета от територията на България е покрита с гори, като преобладават широколистните, съставени предимно от дъб, бук, габър и горун. Иглолистните гори са разпространени главно в по-високите части на планините. Съставени са основно от бор, смърч, ела, мура и клек. Характерно за мурата е, че е балкански ендемит. В България се срещат лонгозни гори – рядко природно явление в световен мащаб. Това са гори в устията на черноморските реки Батова река, Камчия, Ропотамо и Велека, съставени от полски бряст и полски ясен.