Съединението прави силата!

Съдебна власт

Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите и страната. Висшият съдебен съвет на България се състои от 25 членове, които се избират за срок от 5 години. За да се осъществи ефективно управление на страната, държавата извършва административно-териториално деление, като се определят границите на така наречените административно-териториални единици. В исторически план това деление е претърпявало редица изменения. Правосъдието в България се осъществява от:
  • районни
  • окръжни
  • апелативни
  • административни
  • военни съдилища - военно-окръжни и военно апелативни
  • специализиран наказателен съд
  • Върховен административен
  • Върховен касационен съд.
По Конституция към съдебната власт се числят и Прокуратурата и Следствието.

Районен съд

Съдебна власт
Районният съд е основен първоинстанционен съд в правосъдната система на Република България. Той е уреден в чл. 76 до 81 от Закона за съдебната власт (ДВ 64/07).
На районния съд са подсъдни всички граждански и наказателни дела с изключение на тези, подсъдни на окръжния съд като първа инстанция (родова подсъдност).
Пред него се разглеждат само дела от района, определен му от Висшия съдебен съвет. Принципно искът се предявява в онзи съд, в района на който е местожителството или седалището на ответника (местна подсъдност).
Наказателните дела разглежда в състав - съдия и двама съдебни заседатели. Останалите граждански и административно-наказателни дела се разглеждат еднолично само от съдия.
Районният съд упражнява контрол за законност на действията на съдия-изпълнителите и административно-наказателната дейност на административните органи. По изключение упражнява контрол за законност над индивидуални административни актове.
Със ЗУС ДВ 92/ 07.11.1952 г. компетентността на бившите околийски съдилища се поема от народните съдилища. Със Закона за изменение на Закона за устройството на съдилищата и Закона за избиране на народни съдии и съдебни заседатели при народните съдилища (ДВ 88/ 6.11.1973 г.) името се заменя с районен съд.

Окръжен съд

Съдебна власт
Окръжният съд разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон, а като въззивна инстанция дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съдилища.
При него могат да се създават граждански, търговски, наказателни и административни отделения, ръководени от председателя на съда и неговите заместници.
Съдът се състои от съдии и младши съдии, при него има прокуратура и следствена служба. Окръжният съд ръководи и контролира дейността на районните съдилища от неговия район.
Общото му събрание се състои от всички съдии, а решенията се вземат с обикновено мнозинство. Окръжният съд разглежда делата в състав от трима съдии, председателствани от най-старшия по длъжност или ранг сред тях.
Окръжните съдилища в България са 28 на брой и са разположени в областните центрове на страната. Софийският градски съд в столичната Област София е с правата на окръжен съд.

Апелативен съд

Апелативен съд е винаги втора въззивна инстанция. Пред него се обжалват решенията на окръжния съд по граждански и наказателни дела, когато окръжният съд е действал като първа инстанции. Апелативният съд се състои от граждански, търговски и наказателни отделения. Апелативният съд ръководи и контролира дейността на окръжните съдилища от своя съдебен район. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго. Председателят на апелативния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд и представлява апелативния съд.

Върховен административен съд

Съдебна власт
Върховният административен съд (ВАС) е държавна институция в България, която осъществява върховен съдебен надзор в държавата по прилагане на законите в административното правораздаване.
ВАС разглежда жалби и протести и срещу актове на Министерския съвет, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, актове на Висшия съдебен съвет, актове на Българската народна банка, актове на областните управители, както и други актове, посочени в закона.
Председателят на Върховния административен съд се назначава от президента на Република България за срок от 7 години по предложение на Висшия съдебен съвет. Той осъществява функциите, свързани с организационното ръководство на работа на съда и го представлява пред държавните институции; свиква и ръководи заседанията на общото събрание на съдиите на пленума; прави предложение за издаване на тълкувателни решения; предлага на пленум разпределението на съдиите по колегии; назначава и освобождава служителите в съда.
Върховният административен съд разглежда делата като касационна институция в тричленен състав, свързани с жалби и протести срещу незаконосъобразни ненормативни актове на министри, ръководители на други ведомства, подчинени на Министерския съвет, на областни управители и др.
Върховният административен съд разглежда и делата, свързани с жалби и протести срещу незаконосъобразни нормативни актове на Министерския съвет, на министрите и ръководителите на ведомства, подчинени на правителството, от петчленен състав. От петчленния състав се разглеждат и жалбите срещу решенията на тричленния състав на Върховния административен съд. Решенията на петчленния състав не подлежат на обжалване.
Върховният административен съд съществува в няколко периода от историята на страната - през 1913-1922 година, през 1934-1948 година и след 1996 година. Той е създаден за пръв път със Закон за административното правосъдие от 1912 година и започва да функционира на следващата година, като поема главно функциите на дотогавашното Административно отделение на Върховния съд. През 1922 година Законът за административното правосъдие е отменен и съдът е закрит. Той е възстановен след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година. Комунистическата Димитровска конституция от 1947 година премахва съдебния контрол на администрацията и ВАС е отново закрит.
Конституцията на Република България от 1991 година предвижда създаването в едногодишен срок на Върховен административен съд. Това изискване не е спазено и ВАС е възстановен едва през 1996 година.

Върховен касационен съд

Съдебна власт
Върховният касационен съд (ВКС) на България осъществява върховен съдебен надзор в държавата върху гражданските, наказателните, военните и търговските дела. Налага точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Касация означава отмяна. Решенията на Върховния касационен съд са окончателни и не подлежат на обжалване. В него днес работят 85 съдии с над 15 години юридически стаж, разпределени в три колегии: гражданска, наказателна и търговска. ВКС разглежда жалби и протести срещу актове на окръжните съдилища, когато същите са действали като втора инстанция, и срещу актове на апелативните съдилища. При възникване на въпрос за конституционосъобразност, съдът може да го отнесе до Конституционния съд.
Върховният касационен съд се състои от гражданска, търговска и наказателна колегия. Председателите и заместник-председателите на касационния съд ръководят колегиите.
Председателят на Върховния касационен съд се назначава за срок от 7 години от президента на Република България, по предложение на Висшия съдебен съвет. Председателят на Върховния касационен съд изпълнява следните по-важни функции:
  • осъществява организационното ръководство на работата на Върховния касационен съд и го представлява
  • свиква и ръководи заседанията на пленума на ВКС
  • прави предложение за издаване на тълкувателни решения
  • назначава и освобождава служителите в съда
Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.

Конституционен съд

Конституционният съд на България (КС) е институция, създадена с Конституцията от 1991 г. Съгласно чл. 149-152 от Конституцията неговите функции са следните:
  • На първо място КС дава задължителни тълкувания на Конституцията. Това означава, че при едно такова тълкувание, последното става неделима част от текста на Конституцията, т.е. става задължително за всички субекти на правото.
  • На второ място КС може да обяви един акт на НС и Президента на РБ за противоконституционен, с което да премахне юридическата им сила. Това обаче не означава, че КС може да ОТМЕНЯ закони или каквито и да били други актове. Последните се считат за "кухи структури" в българската правна система докато компетентния за това орган не ги отмени.
  • Следващата функция на КС е описана в чл. 149 , ал. 1, т. 3, който гласи, че КС е единственият орган, който може да решава спорове за компетенция, възникнали на най-висше управленско ниво.
  • Четвъртата функция на КС се оказа много важна с оглед членството на България в ЕС. Тя се съдържа в нормата на чл. 149, ал. 1, т. 4, който гласи, че КС е единственият орган, който може да даде определение дали един международен договор, по който България е страна, може да стане част от българската правна система или не. Важен елемент от това определение е разпоредбата "преди ратификация", което ще рече, че за да даде КС такова определение, международният договор НЕ ТРЯБВА ДА Е ВЛЯЗЪЛ В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
  • На следващо място КС се произнася по конституционосъобразноста на политически партии и сдружения (чл. 149, ал. 1, т. 5). Този норма кореспондира с императивната норма на чл. 44, ал. 2, която гласи, че КС е единственият компетентен орган, който може да определи дали една политическа партия или организация отговаря на определението на нормата в чл. 44, ал. 2 и ако не отговаря, да забрани дейността и. Решението на КС е необжалваемо.
  • Следващите 2 функции на КС са за установяване законността на избора на президент и вицепредзидент и народни представители (съответно чл. 149, ал. 1 , т. 6 и т. 7). Последната функция на КС се съдържа в чл. 149, ал. 1, т. 8, с която на КС се дават правомощията да разглежда обвинения, повдигнати от НС на президента и вицепрезидента. Обвиненията могат да бъдат повдигнати само за едно престъпление - държавна измяна (виж Закона за Конституционния съд).
Състав
Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение. Например по делото за конституционността на регистрацията на ДПС от 1991 г. при 6 гласа за обявяване на регистрацията на партията за противоконституционна и 5 гласа против до решение не се стига и така ДПС продължава да съществува. Според някои критици невзимането на решения по този начин се прави умишлено.
Сподели

Вашите коментари

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg