Българската маслодайна роза
Маслодайните рози (Gallicanae) са растения от род Роза (Rosa). Те включват вида стамболска роза (Rosa gallica) и няколко свързани с него хибрида.
Произход и история на розопроизводството
Счита се, че отглеждането на рози за получаване на розова вода и по-късно на розово масло е започнало в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през 9 век то е пренесено в Персия и Тунис. Търговията с розово масло в Европа е започнала през 16 век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от 17 век — около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово, Карловско. Със сигурност се знае, че в средата на 19 век се е формирала така нар. Розова долина, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.
Преди Освобождението у нас е имало около 10 000 дка насаждения и производството на розово масло е достигнало 1000 кг. Най-големи площи са създадени и отглеждани около Първата световна война — около 90 000 дка, след което площта намалява до 30 000 дка.
Маслодайни рози се отглеждат в районите на Крим, Краснодар, известни площи в Молдова и Грузия, в Турция, Франция, Мароко, Индия, Афганистан и други страни.
Класификация
Маслодайната роза се отнася към сем. Розоцветни (Rosaceae), род Rosa L., подрод Cynorodon, секция Gallicanae. Като маслодайни в света се отглеждат 4 вида — Rosa damascena, Rosa centifolia (столистна роза), Rosa gallica и Rosa alba. От потомството на Rosa damascena е излъчена Казанлъшката роза (R. damascena var. trigintipetala).
Морфологична характеристика
Казанлъшка роза - Rosa damascena Mill— заема почти 100 % от площта на маслодайната роза в България.
- Коренова система — достига дълбочина 4–5 м и се състои от адвентивни корени, които излизат най-често от възлите.
- Надземна част:
- Розата е разклонен в основата си храст, достигащ височина 2 и повече метра. Младите разклонения имат тревисто зелен цвят и много шипове. През втората година леторастите се разклоняват и остаряват на 8-10-тата година. За да се поддържа живот на растението 30–40 години, храстите трябва да се подмладяват.
- Леторасти — биват вегетативни и цветоноснии. Вегетативните имат буен растеж и служат за подновяване на храста. Цветоносните имат слаб растеж и след прецъфтяването продължават да нарастват за втори подраст.
- Листа — сложни, текоперести, с 5–7 петури, горната им повърхност е тревистозелена, а долната — сивозелена, отделните петури имат дължина около 5 см и ширина около 3 см. Окапването на листата става много късно, с настъпване на зимните студове.
- Пазвени пъпки — диференцират се като вегетативни и цветоносни.
- Цветове — разположени са в съцветие метлица, като в зависимост от условията на годината и климата на района имат различен брой. Чашелистчетата са 5, а по броя на венечните листа се делят на пулести (с малък брой) и кичести (с голям брой).
- Броят на венечните листа варира в широки граници — от 6 до 76, а теглото на цвета — от 1 до 3,8 г. Типичните храсти имат средно 28 венечни листа и тегло 2,3 г.
- Плодове — лъжливи (шипка), покрити отвън със смолести жлези. В лъжливия плод се формират 1–3 орехчета, покрити с кожух.
Бяла роза (Rosa alba) — в началото е заемала около 40 % от площта на маслодайната роза в ;
- Листа — по-широки и по-назъбени;
- Цвят — по-едър, с бели венечни листа, също бива пулест или кичест, дава 1,5–2 пъти по-висок добив на цвят, но съдържа двойно по-малко етерични масла.
Стамболска роза (Rosa gallica) — в началото е заемала около 10 % от насажденията у нас, има прави, почти неразклонени стъбла, покрити с малки шипове; цветовете са едри, червени, но лесно окапват и съдържат нисък процент етерични масла. Устойчива е на болести, което се използва най-вече в селекцията на нови клонове.
Столистна роза (Rosa centifolia) — у нас се отглежда като декоративна по градините и дворовете, а като маслодайна се отглежда във Франция и Мароко. Цветовете ѝ са едри и тежки, но съдържат нисък процент етерични масла с ниско качество.
Казанлъшката роза
Казанлъшката роза се отглежда заради цветовете, които съдържат етерични масла и от които се произвежда известното по цял свят българско Розово масло. В някои години цената на българското розово масло се доближава до цената на златото, откъдето идва и наименованието му „течно злато“.
Освен масло, при преработката на розовия цвят се получава и розова вода, която намира употреба в парфюмерийната и хранителната промишленост.
Преработените венчелистчета и плодовете от казанлъшката роза са богати на Витамин С, а също така успешно могат да се ползват за фураж на животните.
Насажденията с рози изпълняват и противоерозионни функции в района, в който се отглеждат.
Българско розово масло
Най-общо се характеризира с:
- В състава му влизат: фенилетилов алкохол до 60 %, гераниол 30–40 %, цитронелол 24–37 %, нонилов алдехид до 0,5 %, нерол 5–10 %, евгенол, линалол, цитрол, фарнезол и др.
- Има ясножълт цвят със зеленикав оттенък;
- По консистенция наподобява бадемовото масло;
- Има силен аромат и остър балсамов вкус;
- Има отлично съчетание на течната и твърдата съставни части.
- Специфично тегло при 30 °С — 0,850
- Показател на пречупване (рефракция) при 25 °С — 1,460
- Поляризация със 100 мм тръба — от –1,2 до –4,8
- Точка на замръзване — 16,5–23,5 °С;
- Киселинно число — 0,92-3,75;
- Етерно число — 7,2-17,2;
- Сапунено число — 8-21;
- Ацетилно число — 197-233;
- Свободен алкохол като гераниол — 63–75 %;
- Свързани алкохоли като гераниол — 2–5 %;
- Общо алкохоли като гераниол — 66–78 %;
- Стеароптен — 15–23 %.