Икономика

Икономиката на България е силно отворена пазарна икономика, на 70 място в света в 2011 г. според външни оценки. Тя е сравнително индустриализирана, със средно развит частен сектор и запазени малък брой стратегически държавни предприятия. По равнище на икономическо развитие България днес е попаднала в групата на развиващите се страни след Сирия и преди Тунис.

България е член на Европейския съюз, изпълнил всички условия кандидат-член на Шенген. Страната е на 40-то място от 152 страни в световната класация „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2014”, изготвен от канадския институт „Фрейзър”. По БВП на глава от населението е 92 от 228 и на 160 по ръст на БВП в света за 2011 г. България изпълни критериите и се очакваше да влезе в Еврозоната най-късно до 2013 г., но кризата в еврозоната фактически отказа българското правителство от такава стъпка. Българският лев е свободно конвертируем и от 1997 г. фиксиран в съотношение 1:1 към германската марка, а от въвеждането му — към еврото със съотношение 0,511 евро за лев.

Статистика

БВП
- общо (номинален): 77,582 млрд. лева - 39,410 млрд. евро (2012)
- общо (паритет на покупателната способност): 90,51 млрд. долара (2009)
- еквивалент в злато по борсови цени - около 1180 тона (2011)
- годишен ръст: 0,8% (2012)
- на глава от населението (ППС): 5 288 евро (2011)
- на глава от заетото население: 9 266 евро (2011)
- по сектори: селско стопанство - 7,5%; промишленост - 27,6%; услуги - 64,9% (2009)
  - в услугиге е включен и делът от 9,9% на ИКТ (информационните и комуникационни технологии).
Население под границата на бедността: 14% (2008)
Приходи/консумация на домакинствата по процентен дял (2008)
- най-ниските 10%: 2,9%
- най-високите 10%: 24,1%
Разпределение на семейния доход (индекс на Джини): 29,8% (2008)
Инфлация (потребителски цени): 2,0% 2011 (България попадна в тройката с най-ниска инфлация в ЕС), по данни на НСИ най-ниската годишна инфлация (0.6%) е измерена през 2009 г., а най-високата (12.5%) - през 2007 година, за 2011 се сочат 2,8%, експертни оценки за 2012 г. допускат 4,4%.
Работна сила и заетост:
- Безработица официално: 5.6% през 2008 г., 12.2% - 576 000 души през 2011 г., 12,4% през 2012 г.
- Трудоспособно население: според чуждестранни източници 2,465 млн., по официални данни 4,79 млн - 65% от населението (вкл. 2,6 млн с основно или по-ниско образование - 37 % от възрасното население, от които 113 000 т.е. 1,7% неграмотни - 11,8% от циганите, 4,7% от турците и 0,5% от българите). В 2009 г. трудоспособното население е било 3,2 млн.
- по сектори: селско стопанство - 7,5%; промишленост - 36,4%; услуги - 56,1% (2008)

Бюджет (2009)
- приходи: 18,4 млрд. долара
- разходи: 18,9 млрд. долара
Земеделски продукти: зеленчуци, плодове, тютюн, добитък, вино, пшеница, ечемик, слънчоглед, захарно цвекло
Баланс на текущата сметка: 682,9 млрд. долара (2004)
Бюджетен дефицит - 2,7% от БВП (2011)
Публичен дълг - 16,3 % от БВП (най-ниско ниво на публичен дълг в цяла Европа)
Нетен външен дълг - 15,4 млрд евро (2012)
Валутни резерви - 12,326 млрд евро (2011)
Златен резерв на БНБ - 40 тона 1,773 млрд евро (2012)
Парична маса в обращение - 8,322 млрд лева.
Обезпеченост на книжните пари и задълженията на БНБ със злато и валутни резерви - 170% (2011)
Парична единица: 1 лев = 100 стотинки; на 5 юли 1999 левът е деноминиран - 1 лев след тази дата е равен на 1000 лева преди нея.

Първичен (добивен) сектор

Засята площ със зърнени култури

зърнени култури	1980 - площи	1990 - площи	2000 - площи	2005 - площи	2009 - площи
пшеница	9677	11629	9785	11342	12541
царевица	5845	4244	4666	3408	2800
ечемик	4528	3599	2519	2764	2646
фасул (боб)	393	485	307	47	-
ориз	166	106	35	47	84

Производство на плодове (в хил . тона)

технически култури	1980	1990	2000	2005
ябълки	394	411,1	92	26
сливи	139	123,6	66	18
кайсии	39	50	11	11,7
праскови	113	80	40	16,9
череши	55	72	32	18
ягоди	22	12,9	10	7

Производство на мляко (в мил. литри ) и месо (в хил. тона).

продукт	1980	1990	2000	2005
месо	901	549	466,7	227
мляко	2385	1531	1585	1463

Добив на полезни изкопаеми

В България се добиват около 4 тона злато годишно, на стойност към 347 милиона лева по борсови цени. Към 75% от добива е в приватизираните от задокеанската фирма Dundee Precious Metals мини Челопеч. По данни от отчета на „Челопеч майнинг“ за 2011 г. срещу добито и изнесено от тях българско злато за 133 милиона евро държавата е получила всичко на всичко 4,7 милиона евро концесионна такса или в приход на компанията е 96,47% от неговата стойност.

Вторичен (преработващ) сектор

Развити сектори в България са енергетика, машиностроене, хранителна промишленост, химическа промишленост, производство на строителни материали, металургия. През 2005 година ръстът на производството е около 7%.

Енергетика

Произведената електроенергия през 2008 година е 44.83 млрд. кв/ч, от нея е консумирана 29.9 млрд. кв/ч. Износа на електроенергия е бил 5.407 млрд. кв/ч, а вноса 3.097 млрд. кв/ч.

Добивът на петрол през 2008 година е бил 3 357 барела/ден, при консумацията за страната 124 000 барела/ден. Доказаните резерви са около 15 млн. барела (1 януари 2009).

Добивът на природен газ през 2008 година е бил 218 млн. м³, при консумация за страната 3 350 млрд. м³. Доказаните резерви са около 5 663 млрд. м³ (1 януари 2009).

Химическа промишленост

От тежката органична химия обхваща производството на торове, сода, киселини, нефтопреработката и производството на синтетични и изкуствени влакна, на каучукови изделия и пластмаси. Големи производители са ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС, който е основен доставчик на горива в Бъгария. Плевенската рафинерия „Плама“ стартирала отново през 2011та също е голям производител като за момента се концентрира върху производството на битум. От леката се произвеждат се киселини, соди, минерални торове, фосфорити, сяра, препарати за растителна защита, взривни вещества и други. Голям производител е „Неохим“ АД е бивш Химическия комбинат в гр. Димитровград.

Металургия

Металургията в България е добре развита като заема 16 на сто от общия износ на страната (2010). Цветната металургия се радва на растеж докато, поради прекратяване на дейността на най-големия металургичен комбинат в България Кремиковци АД черната металургия има голям спад и се отчита отрицателно салдо в натура и в стойност (2008). Средната работна заплата в сектора е бил 1021 лв. за 2008.

Хранително-вкусова промишленост

Застъпени са всички производства на различни хранителни продукти, консервна промишленост, цигари и спиртни напитки.

Консервната промишленост е един от най-старите, важни и перспективни сектори на хранително-вкусовата промишленост в България. Секторът произвежда около 6% от общия обем на продукцията и осигурява работа на около 9% от заетите лица в отрасъла. Преработва основно местни суровини, като в България се произвеждат около 86-87 хил. тона консерви.

Бирената индустрия е добре застъпена като има над 15 местни марки в около 30 разновидности се продават на пазара с което се нарежда на челно място в региона.

Богата на минерална вода България бутилира големи количества, като водещи предприятия се намират в София (Горна баня), Банкя, Девин, Хисар и др. През 2010-та износа на минерална вода е достигнал 10 млн. литра основно за Македония, Сърбия и Румъния. Потенциала на този сектор не е използван достатъчно като по данни за 2011 г. под 24% от минералните ни води се използват, останалите се изливат безполезно в реките и морето.

Машиностроене

В България е сравнително добре развито Корабостроенето с водещи корабостроителници Варна, Русе и Бургас. Произвежданите кораби са с различен тонаж и предназначение главно танкери, за насипни товари, пътнически, речни тласкачи и шлепове и др.

Автомобилостроенето в България е сравнително млад подотрасъл на транспортното машиностроене. В близкото минало са произвеждани редица марки леки автомобили ”Фиат”, ”Рено”, ”Москвич”, ”Роувър” в Ловеч, Пловдив и Варна, като през 2011 се произвежда единствено автомобили по лиценз на Great Wall Motors от Литекс Моторс България, чиито производствени мощности са 50 000 автомобила годишно, но бяха построени десетки заводи за автомобилни части.

Третичен сектор

Външна търговия

Обем

	2009	2010
Износ (FOB), млрд. лв.	22,88	30,44
Внос (CIF), млрд. лв.	33,01	37,64
Салдо, млрд. лв.	-10,12	-7,20

Географска структура

Към 2010 година 60,9% от износа и 58,5% от вноса на България е за и от други страни от Европейския съюз. Най-големите вносители на български стоки са Германия (10,7%), Италия (9,7%), Турция (8,5%), Гърция (7,9%), Румъния (7,5%), Франция (4,0%), Белгия (3,8%) и Сърбия (3,5%). Най-голям е вносът от Русия (16,2%), Германия (11,6%), Италия (7,4%), Румъния (7,0%), Гърция (5,9%), Турция (5,4%), Украйна (4,2%) и Австрия (3,5%). Най-голям е търговският дефицит в търговията с Русия (5,25 млрд. лв., Украйна (1,18 млрд. лв. и Германия (1,13 млрд. лв), а най-голям е излишъкът при Сърбия (681 млн. лв.), Турция (529 млн. лв.) и Белгия (437 млн. лв.).

Внос (2005)

Пътнически автомобили - 1860,4
Медикаменти - 632,2
Товарни автомобили - 506
Памучни тъкани - 345,6
Каменни въглища - 314,3
Дизелово гориво - 312,3
Трактори - 218,1 - (основно от САЩ и Холандия)
Антрацит - 191
Захар - 113,3
Акумулатори - 109

Износ

Изнасят се главно: облекло, обувки, желязо и стомана, машини и оборудване, горива.

Финансов сектор

Външен дълг (15,46 млрд. долара (2005))

Брутният външен дълг (БВД) нараства до 108% от БВП в края на 2008 г. от 64% в края на 2004 г. 90% от дълга е частен (фирми и банки), 10% държавен. Повишаването на външния дълг започва да нараства значително след 1985 г. Брутният външен дълг на България е нараснал през юни 2011 г. с 78,5 млн. евро и достигна 36,2 млрд. евро към 30 юни 2011 г. Брутният външен дълг се формира от чуждестранните дългове на банките, държавата, „преките инвестиции под формата на вътрешно-групово финансиране“ и дълга на другите сектори.

В края на 2011 г. външният дълг е по-малко от 20% от БВП.

Туризъм

Туризмът в България е добре развит и генерира 11,4% от БВП на страната (2012 г.) като се очаква този процент да нараства. В туризма постоянно заетите лица са около 4% или 140 000 души, като в активните сезони броя нараства почти двойно. България е посетена през 2012 г. общо от 6 540 839 чуждестранни граждани с цел туризъм (без транзитно преминалите). Техният брой е с 3,4% повече спрямо същия период на 2011 г. и броят на туристите нараства всяка година макар кризата. Най-много туристи през 2012 г. има от Румъния, Гърция, Германия, Русия България е на трето място сред страните-членки на ЕС по брой културни паметници. Наличието на 8 000 минерални извори в България пък прави страната атрактивна СПА и балнеолечебна дестинация. Въпреки това 70% от приходите идват от морския туризъм.